Често пътувам из северната и южната част на страната.
В пътуващия влак винаги обичам да седя до прозореца на влака и да гледам пейзажа извън прозореца. В тези огромни полета на родината, от време на време, за да видите, че носенето на сламени шапки твърди земеделски фермери проблясва.
Знам, че тези светкавични сламени шапки са най-красивият пейзаж в пътуването.
Винаги, когато видя сламената шапка на главата на онези братя фермери, усещам някакво необяснимо движение. Когато бях млад, много пъти носех сламена шапка, пасейки по красивите поля на родния ми град.
През август 2001 г. отидох да видя Мемориалната зала на въстанието от 1 август в Нанчан. В източния ъгъл на втория етаж на шоурума има няколко мъченици, носени някога с черна сламена шапка. Тези сламени шапки мълчаливо ми казват лоялността на своя господар към революцията.
Виждайки тези познати сламени шапки, умът ми беше силно шокиран. Защото преди това никога не съм разглеждал връзката между сламените шапки и китайската революция.
Тези сламени шапки ми напомнят за китайската революционна история.
По дългия мартенски път колко войници от Червената армия със сламени шапки се сражаваха при река Сяндзян, пресичаха река Джинша, превзеха моста Лудинг, прекосиха снежната планина, колко сламени шапки от жертвите до главите на жертвите и се впуснаха в нов кръг от революционно пътуване.
Именно тази обичайна и необичайна сламена шапка, добавена към силата и дебелината на историята на китайската революция, се превърна в красива пейзажна линия, също се превърна в мигаща дъга на Дългия поход!
В днешно време хората, които използват най-много сламени шапки, разбира се, са земеделци, тези, които са обърнати към льоса с гръб към небето. Те работят усилено на необятната земя, сеят надежда и жънат материалната основа, която поддържа изграждането на родината. И може да им изпрати следа от готино, е сламена шапка.
И да спомена сламената шапка, означава да спомена баща ми.
Баща ми беше нормален студент през 50-те години на миналия век. След като излезе от училище, той се качи на трифутовата платформа и написа младостта си с тебешир.
Но в онези специални години на баща ми беше отнето правото да се качи на подиума. Затова той сложи старата си сламена шапка и отиде в полето на родния си град, за да работи усилено.
Тогава майка ми се притесняваше, че баща ми няма да успее. Баща му винаги се усмихваше и клатеше сламената шапка в ръката си: „Моите предци са носили сламена шапка занапред, сега и аз нося сламена шапка, в живота трудно няма. Освен това съм сигурен, че всичко ще бъде наред.”
Разбира се, не след дълго баща ми отново зае свещената платформа. Оттогава в класа на баща ми винаги имаше тема за сламени шапки.
Сега, след като се пенсионира, баща ми носи сламена шапка всеки път, когато излиза. След като се върне у дома, той винаги избърсва праха от сламената си шапка, преди да я окачи на стената.
Време на публикуване: 15 септември 2022 г
