Често пътувам из северната и южната част на страната.
Във влака, който пътува, винаги обичам да седя до прозореца и да гледам пейзажа навън. В тези необятни полета на родината ми от време на време виждам как проблясват земеделски фигури със сламени шапки.
Знам, че тези лъскави сламени шапки са най-красивата гледка по време на пътуването.
Винаги, когато видя сламената шапка на главите на тези братя фермери, усещам някакво необяснимо движение. Когато бях млад, носех сламена шапка много пъти, пасейки по красивите поля на родния си град.
През август 2001 г. посетих Мемориалната зала на въстанието от 1 август в Нанчан. В източния ъгъл на втория етаж на изложбената зала има няколко мъченици, които някога са носили черни сламени шапки. Тези сламени шапки, мълчаливо, ми разказват за лоялността на техния господар към революцията.
Виждайки тези познати сламени шапки, бях силно шокиран. Защото преди това никога не съм се замислял за връзката между сламените шапки и китайската революция.
Тези сламени шапки ми напомнят за историята на китайската революция.
По дългия мартовски път, колко войници от Червената армия, носещи сламени шапки, се бориха с река Сяндзян, прекосиха река Джинша, превзеха моста Лудинг, прекосиха снежната планина, колко сламени шапки от жертвите до главите на жертвите и се впуснаха в нов кръг от революционно пътешествие.
Именно тази често срещана и необичайна сламена шапка, добавена към силата и плътността на историята на китайската революция, се превърна в красива линия на пейзажа, а също и в блестяща дъга по време на Дългия поход!
В днешно време хората, които най-често използват сламени шапки, са, разбира се, фермерите, тези, които са обърнати с гръб към небето към льоса. Те работят усилено върху необятната земя, сеят надежда и събират материалната основа, която поддържа изграждането на родината земя. И може да им изпрати следа от прохлада, е сламената шапка.
А да спомена сламената шапка е все едно да спомена баща ми.
Баща ми беше нормален ученик през 50-те години на миналия век. След като излезе от училище, той се качи на триметровата платформа и написа младостта си с тебешир.
Обаче, в тези специални години, на баща ми му беше отказано правото да се качи на подиума. Затова той сложи старата си сламена шапка и отиде в полетата на родния си град, за да работи усилено.
По това време майка ми се тревожеше, че баща ми няма да успее. Баща му винаги се усмихваше и размахваше сламената си шапка в ръка: „Предците ми са носили сламена шапка и до днес, сега и аз нося сламена шапка, в живота няма нищо трудно. Освен това съм сигурен, че всичко ще бъде наред.“
И наистина, не след дълго баща ми отново се качи на свещения подиум. Оттогава нататък в класа на баща ми винаги имаше тема за сламени шапки.
Сега, след пенсионирането си, баща ми носи сламена шапка всеки път, когато излиза. След като се върне у дома, той винаги изтупва праха от сламената си шапка, преди да я окачи на стената.
Време на публикуване: 15 септември 2022 г.
