„Панамската шапка“—характеризира се с кръгла форма, дебела лента и сламен материал—отдавна е летен моден елемент. Но макар шапката да е обичана заради функционалния си дизайн, който предпазва от слънцето, това, което много от феновете ѝ не знаят, е, че не е създадена в Панама. Според историка на модата Лаура Белтран-Рубио, стилът всъщност се е зародил в региона, който днес познаваме като Еквадор, както и в Колумбия, където се нарича...„сламена шапка от токила.„
Терминът „панамска шапка“ е въведен през 1906 г., след като президентът Теодор Рузвелт е сниман да носи тази шапка по време на посещението си на строителната площадка на Панамския канал. (Работниците, натоварени с проекта, също са носили шапката, за да се предпазят от топлината и слънцето.)
Корените на стила се простират чак до пред-испанските времена, когато коренното население в региона е развило техники за тъкане със слама токила, изработена от палмови листа, които растат в Андите, за да правят кошници, текстил и въжета. По време на колониалния период през 17-ти век, според Белтран-Рубио,„Шапките са въведени от европейските колонизатори…Това, което се появи след това, беше хибрид между техниките на тъкане на пред-испанските култури и шапките, носени от европейците.„
През 19-ти век, когато много латиноамерикански страни извоюват независимост, тази шапка става широко носена и създадена в Колумбия и Еквадор.„Дори в картини и карти от епохата можете да видите как те„г илюстрират хора, носещи шапките, и търговци, които ги продават,„казва Белтран-Рубио. До 20-ти век, когато Рузвелт го е носил, северноамериканският пазар се е превърнал в най-големия потребител на„Панамски шапки„извън Латинска Америка. След това шапката станала масово популяризирана и се превърнала в предпочитан тоалет за почивка и лято, според Белтран-Рубио. През 2012 г. ЮНЕСКО обяви сламените шапки от токила за „нематериално културно наследство на човечеството“.
Съоснователката и изпълнителен директор на Cuyana Карла Гаярдо е израснала в Еквадор, където шапката е била основен елемент от ежедневието. Тя не е била...„Докато не заминала за Съединените щати, тя научила за погрешното схващане, че стилът произхожда от Панама.„Бях шокиран как един продукт може да бъде продаван по начин, който не почита произхода и историята му,„казва Гаярдо.„Просто има огромна разлика между това къде е произведен продуктът, откъде идва и какво знаят клиентите за него.„За да коригират това, по-рано тази година Галардо и нейният съосновател Шилпа Шах дебютираха с„Това не е панамска шапка„кампания, подчертаваща произхода на стила.„Всъщност продължаваме с тази кампания с цел промяна на името,„казва Гаярдо.
Отвъд тази кампания, Гаярдо и Шах работят в тясно сътрудничество с местни занаятчии в Еквадор, които се борят да запазят майсторството на сламените шапки от токила, въпреки икономическите и социални кризи, които принудиха мнозина да затворят бизнеса си. От 2011 г. насам Гаярдо посещава град Сисиг, една от най-старите общности за тъкане на токила в региона, с която марката вече си партнира за създаването на своите шапки.„Тази шапка„Произходът му е в Еквадор и това прави еквадорците горди, и това трябва да се запази,„казва Гаярдо, отбелязвайки трудоемкия осемчасов процес на тъкане зад шапката.
Тази статия е цитирана само за споделяне
Време на публикуване: 19 юли 2024 г.
